На 1 ноември България чества Деня на народните будители.
Въпросът „Кои са будителите днес?“ е толкова често задаван, че с настъпването на първите студени и влажни дни, неизменно се изправяме пред този съвсем не простичък въпрос.
В историческия контекст след Първата световна война, когато българското общество оплаква материални разрушения и жертви, духът и ценностите са също толкова сломени и уязвени. Нуждата от светлина, своеобразен факел, към който всички да вперят поглед с вяра, упование и утеха, води до обявяване на този празник за всички „заслужили българи“, както се изразяват в далечната 1922 година, когато Народното събрание официално обявява 1 ноември за национален празник.
„Будител“ не е дума, която ще чуете често в ежедневието и с която бихте нарекли кого да е. Може би защото старобългарският корен на думата „будя“ е действие, насочено към другите, а не към себе си. В същото време обаче често чуваме думи като „успял“, „преуспял“, „проспериращ“, „уверен“, „амбициозен“, „процъфтяващ“. В нашето модерно общество, в което индивидуализмът и личният просперитет на отделния човек са почти в култ, кои са будителите? Кои са онези, чийто пламък и енергия са насочени навън – да будят, да осветяват, да показват и да водят?
Разбира се, че ги има!
Това са учителите, които не просто минават през материала, а предават любов към знанието.
Художници, писатели, музиканти, които ни показват света отвъд познатите му физически граници; родителите, които отделят време в забързаното си ежедневие да научат децата си да обичат книгите и изкуството; съседите, които вдъхновяват с примера си другите да бъдат по-добри един към друг.
И ако познавате такива хора, отразете светлината им. Напомнете им, че техният труд и отдаденост има значение. Защото истинските будители не се състезават за собствено признание; тяхната мисия е да събудят жаждата за познание, култура и смисъл отвърд плоското разбиране за съвременен успех.
Честит празник на всички факли сред нас!
