През последното десетилетие всички в преводаческите среди се сблъскаха с т.нар. машинен превод. В началото доста от лингвистите бяха сравнително предпазливи и не особено ентусиазирани. Но какво всъщност е машинният превод? Как той се различава от превода, извършен от човек? И има ли той прилики с вече широко навлизащият в индустрията превод от ИИ? За да си обясним основните разлики, нека ги разгледаме в същността им.
Връщаме се към 50-те години на 20-ти век, когато Министерството на отбраната на САЩ предлагат финансиране за проект за програма за машинен превод. Не след дълго, през 1954 година, IBM и университетът в Джорджтаун провеждат експеримент, демонстриращ машинен превод. В историята това събитие ще се помни като „Експеримента Джорджтаун-IBM“.
Напълно автоматично, от руски на английски език са преведени повече от шестдесет изречения от широк кръг от политически, правни, математически и научни теми. Компютърният оператор, въвел изреченията в програмата, не е знаел руски, а получените английски преводи са принтирани. Превеждащата програма разполагала само с 6 граматични правила и 250 лексикални единици.
В същността си терминът „машинен превод“ (МП) се отнася до компютъризирани системи, които извършват преводи със или без човешка помощ. Въпреки че идеалната цел на системите за машинен превод е да се произвежда висококачествен превод, на практика резултатът обикновено се редактира от човек лингвист. Видовете грешки, генерирани от системите за машинен превод, се различават от тези на човешките преводачи (неправилни предлози, членове, местоимения, глаголни времена и др.). Последващата редакция на машинния превод е норма, наложена от преводаческата индустрия именно заради необичайните грешки, които „машината“ допуска.
Екипът на Формюла Ф е достатъчно години в сферата на преводите и локализацията, за да наблюдава „от първа ръка“ промяната, която все по-широкото използване на машинен превод наложи. С увереност можем да твърдим, че преводачите, с които работим, познават спецификите на машинния превод на своя майчин език и могат успешно да редактират всякакви машинно преведени текстове. Повече за това може да научите в секциите Услуги, а ако имате нужда от редакция на машинен превод, не се колебайте да поискате Оферта.
Ако възприемаме машинният превод като „помощно средство“ за преводача, „оптимизатор на разходите“ за клиента, то какво можем да кажем за преводите, генерирани от изкуствения интелект? Различават ли се и по какво?
През последните години все по-масовото използване на изкуствен интелект напълно революционализира бизнесите от всички сфери. Преводаческата индустрия също беше и продължава да е силно повлияна. Изкуственият интелект в същността си може да бъде дефиниран като способността на една машина да демонстрира способности, присъщи за хората. Ключова характеристика за ИИ е способността му да се учи и подобрява с времето. За разлика от базираните на правила системи, като програмите за машинен превод, преводът с изкуствен интелект използва усъвършенствани модели като невронния машинен превод (NMT). Вместо да използва списък с думи и стриктни правила, NMT използва т.нар. „невронна мрежа“ или по-просто казано – компютърна система, вдъхновена и имитираща начина, по който работи човешкият мозък. Вместо да замества една дума с друга на съответния език, невронният машинен превод се опитва да разбере контекста и търси оригинално звучене на целевия език.
Звучи плашещо? Разбира се – но колкото и да е плашещо, всяка имитираща човека система има своите недостатъци.
Невронният машинен превод, генериран от ИИ, често пропуска по-дълбокия смисъл на текста, ако той разчита на по-специфични културни и исторически препратки. Въпреки че преводът на първо четене звучи чудесно, нека си признаем, че често е too good to be true, тъй като зад плавното звучене се откриват грешки. Затова е особено важно да не се доверяваме сляпо, особено когато боравим с правни, медицински текстове или такива, свързани с безопасността и здравето на хората. Именно затова все по-често получаваме AI Assisted Translation With Human Revision проекти, които разчитат на професионализма и компетентността на опитни в сферата лингвисти.
В края на този „преглед на машините“ не можем да не се запитаме къде остава човекът? За нас той винаги ще бъде в центъра, а „машините“ ще бъдат чудесен наш помощник, който неуморно ще се учи да ни имитира. Но дали наистина ще успее да разбере света и значението зад всяка дума или текст така, както хората умеят?
Предстои да видим.
